Jun 8, 2008, 7:19 PM

Отровно…

  Poetry » Love
1.1K 0 6
 

 

 

Нощта пристъпва звездонога,

като млада девица ухае на свежест -

дъждовна, обещаваща много,

но криеща дълбоко своята прелест...

 

Отпих от нежността й тази вечер,

толкова топла и толкова твоя,

когато всеки миг на вечност е обречен

и целувката ти отдавна вече е само моя...

 

Когато я даряваш ти на друга,

нима не чувстваш нейната умора,

нима сърцето ти нощния ми глас не чува -

без моите устни твоята целувка е отрова. :)

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...