Отровно…

Poetry » Love

1.1K 0 6

Нощта пристъпва звездонога,

като млада девица ухае на свежест -

дъждовна, обещаваща много,

но криеща дълбоко своята прелест...

Отпих от нежността й тази вечер,

толкова топла и толкова твоя,

когато всеки миг на вечност е обречен

и целувката ти отдавна вече е само моя...

Когато я даряваш ти на друга,

нима не чувстваш нейната умора,

нима сърцето ти нощния ми глас не чува -

без моите устни твоята целувка е отрова. :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЧАР (Чавдар Кунчев)

малко проклятие

2008-07-24T02:09:32+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

Благодаря ви, че се отбихте Чувствено....

2008-06-19T22:02:02+03:00
love_you_tedi (ТеОдОрА)

Чувствен стих!Поздравления!

2008-06-10T15:09:18+03:00
Милуша (Милуш Хвойнев)

Стихотворението е уникално, истинско, честно и...пак има нещо, което знаеш много добре за себе си, Ви, чувствена си...много...

2008-06-09T00:07:14+03:00
lips_of_angels (Ем)

Хубаво!Много хубаво!
Поздрав!

2008-06-08T21:25:24+03:00