Jun 8, 2008, 7:19 PM

Отровно…

  Poetry » Love
1.1K 0 6
 

 

 

Нощта пристъпва звездонога,

като млада девица ухае на свежест -

дъждовна, обещаваща много,

но криеща дълбоко своята прелест...

 

Отпих от нежността й тази вечер,

толкова топла и толкова твоя,

когато всеки миг на вечност е обречен

и целувката ти отдавна вече е само моя...

 

Когато я даряваш ти на друга,

нима не чувстваш нейната умора,

нима сърцето ти нощния ми глас не чува -

без моите устни твоята целувка е отрова. :)

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...