Не е вина да си безумно влюбен,
когато вятърът докосва с меч челото.
В една илюзия животът се погубва.
Мечтите-спици святкат в колелото.
А твоето сърце кърви до лудост.
Кърви до пълната несподеленост.
И отстрани приличащо на глупост,
това е най-сакралната ти ценност.
За охлюва любов не съществува.
Той бавно се изкачва към небето.
Към шуплите на вечността пътува.
Самотен върху пясъчния хребет.
© Младен Мисана Все права защищены