21 янв. 2016 г., 18:18  

Отстрани

1.1K 2 31

 

Не е вина да си безумно влюбен,

когато вятърът докосва с меч челото.
В една илюзия животът се погубва.
Мечтите-спици святкат в колелото.

А твоето сърце кърви до лудост.
Кърви до пълната несподеленост.
И отстрани приличащо на глупост,
това е най-сакралната ти ценност.                                                                       
За охлюва любов не съществува.
Той бавно се изкачва към небето.
Към шуплите на вечността пътува.
Самотен върху пясъчния хребет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом нещо угасва, Донърджак, значи обладава свойството светене. Не гасне единствено мракът. Благодаря ти за включването. Радвам се, че се занимаваш с право!
  • Благодаря ти за вниманието, Лейди Фокс! Високо оценявам споделеното от теб. Пожелавам ти много хубава седмица!
  • Благодаря ви за вниманието и прецизните мисли, Любомира и Руми! Трогнат съм. Желая ви хубава неделя и вдъхновяваща творчески нова седмица!
  • Дори несподелена, любовта е сакрална ценност. И... дай Боже всекиму да обича така!
    Благодаря за мъдростта на този стих!
  • На охлюва не му трябва любов... само път...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...