9 февр. 2018 г., 13:41

Отсъствие

1.4K 0 5

Няма те. Не ми звъниш.

Да ме забравиш обеща.

Ако можеш да заспиш,

лека да ти е нощта!

 

Няма те. Не ми звъниш.

Думите - дали са прах?

Нека по-спокойно спиш,

да те помня обещах.

 

Няма те. Не ми звъниш.

А в душата ми - тъга.

Дали сънуваш, щом заспиш,

че се давя до брега.

 

Няма те. Не ми звъниш.

Чувствам твоята душа.

Аз не спя. И ти не спиш.

Отречи, ако греша!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...