Няма те. Не ми звъниш.
Да ме забравиш обеща.
Ако можеш да заспиш,
лека да ти е нощта!
Няма те. Не ми звъниш.
Думите - дали са прах?
Нека по-спокойно спиш,
да те помня обещах.
Няма те. Не ми звъниш.
А в душата ми - тъга.
Дали сънуваш, щом заспиш,
че се давя до брега.
Няма те. Не ми звъниш.
Чувствам твоята душа.
Аз не спя. И ти не спиш.
Отречи, ако греша!
© Донка Колева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
