5 янв. 2005 г., 12:12

ОТТАТЪК

1.7K 1 4

 Лица, стени, мъгли, листа -
 световна мъртвина.
 Зад хвърлея на погледа
 засяда
 горчивото зърно на същината:
 най-близкото е винаги оттатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички ви...Мъдростта е печал.
  • Това определено много ми хареса! УсмиФки.
  • Много си мъдър за годините си Добре казано и много вярно "най-близкото е винаги оттатък". Поздрави!
  • късо е но е мноо красиво.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...