5 янв. 2005 г., 12:12

ОТТАТЪК

Поэзия

1.7K 1 4

Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината:
най-близкото е винаги оттатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vran_gran (Константин)

Благодаря на всички ви...Мъдростта е печал.

2005-01-06T11:36:16+02:00
diana (Диана)

Това определено много ми хареса! УсмиФки.

2005-01-06T10:46:27+02:00
sinner (Кая)

Много си мъдър за годините си Добре казано и много вярно "най-близкото е винаги оттатък". Поздрави!

2005-01-06T09:36:41+02:00
maq (Мая Иванова)

късо е но е мноо красиво.

2005-01-05T21:13:28+02:00

Выбор редактора

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0