5 ene 2005, 12:12

ОТТАТЪК

Poesía

1.7K 1 4

Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината:
най-близкото е винаги оттатък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vran_gran (Константин)

Благодаря на всички ви...Мъдростта е печал.

2005-01-06T11:36:16+02:00
diana (Диана)

Това определено много ми хареса! УсмиФки.

2005-01-06T10:46:27+02:00
sinner (Кая)

Много си мъдър за годините си Добре казано и много вярно "най-близкото е винаги оттатък". Поздрави!

2005-01-06T09:36:41+02:00
maq (Мая Иванова)

късо е но е мноо красиво.

2005-01-05T21:13:28+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0