Jan 5, 2005, 12:12 PM

ОТТАТЪК

Poetry

1.7K 1 4

Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината:
най-близкото е винаги оттатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vran_gran (Константин)

Благодаря на всички ви...Мъдростта е печал.

2005-01-06T11:36:16+02:00
diana (Диана)

Това определено много ми хареса! УсмиФки.

2005-01-06T10:46:27+02:00
sinner (Кая)

Много си мъдър за годините си Добре казано и много вярно "най-близкото е винаги оттатък". Поздрави!

2005-01-06T09:36:41+02:00
maq (Мая Иванова)

късо е но е мноо красиво.

2005-01-05T21:13:28+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0