5.01.2005 г., 12:12

ОТТАТЪК

Поезия

1.7K 1 4

Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината:
най-близкото е винаги оттатък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vran_gran (Константин)

Благодаря на всички ви...Мъдростта е печал.

2005-01-06T11:36:16+02:00
diana (Диана)

Това определено много ми хареса! УсмиФки.

2005-01-06T10:46:27+02:00
sinner (Кая)

Много си мъдър за годините си Добре казано и много вярно "най-близкото е винаги оттатък". Поздрави!

2005-01-06T09:36:41+02:00
maq (Мая Иванова)

късо е но е мноо красиво.

2005-01-05T21:13:28+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0