3 июл. 2008 г., 14:01

оттатък

987 0 21
 

и къде

и защо

се изсипаха

тези празни

пулверизатори

нежност

в калейдоскоп

с кръвта да се сливат

да обагрят

сякаш

несъвместимостта

на

мостовете

и на топлото

от слънцето

се ражда

животворния

пулс

на очакването

на плахия

полъх

лицемерно

поливан

с мъгла

стъкмено отминат

почти неразровен

отекнал

завършек

под номер

под суша

по спомен

за блясък

в очи без поглед

без отстояния

в очи несънуващи

без мисъл

без корен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Геновева, разби ме!
    Признавам си каква слабост са ми стиховете ти, а с този...ще замълча...
    "...стъкмено отминат

    почти неразровен

    отекнал

    завършек

    под номер

    под суша

    по спомен

    за блясък

    в очи без поглед

    без отстояния

    в очи несънуващи

    без мисъл

    без корен"

    Много ми хареса, много!

  • ах,мис Вход
    безсрамно изненадваща сте
    в мостове от топлина
    несъвместими
    като смените пълнителя
    непременно
    ще завитаят струни виолетки
    във въздуха
    без корен
    без очи
    посипани с мъгла спомени
    ах,оставете очакванията,мис
    розите никога не са в повече
    вие сте просто прекрасна
    ........
    винаги може още
  • на плахия

    полъх

    лицемерно

    поливан

    с мъгла...............

    ..............

    Прочетох отново.............
    Харесах целия стих ,
    но се вкопчих .....- в това...
  • "и на топлото
    от слънцето
    се ражда
    животворния
    пулс
    на очакването"

    йесссссссс!

  • Уважаема миз Трайкова, успели сте да сътворите един от най-нелепите коментари, които съм чел някога( по-долният Ви), демонстрирайки отчайваща липса на познания по отношение на това какво точно е поезията( Както и жанр въобще!)!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...