3 jul 2008, 14:01

оттатък

  Poesía » Otra
988 0 21
 

и къде

и защо

се изсипаха

тези празни

пулверизатори

нежност

в калейдоскоп

с кръвта да се сливат

да обагрят

сякаш

несъвместимостта

на

мостовете

и на топлото

от слънцето

се ражда

животворния

пулс

на очакването

на плахия

полъх

лицемерно

поливан

с мъгла

стъкмено отминат

почти неразровен

отекнал

завършек

под номер

под суша

по спомен

за блясък

в очи без поглед

без отстояния

в очи несънуващи

без мисъл

без корен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Геновева, разби ме!
    Признавам си каква слабост са ми стиховете ти, а с този...ще замълча...
    "...стъкмено отминат

    почти неразровен

    отекнал

    завършек

    под номер

    под суша

    по спомен

    за блясък

    в очи без поглед

    без отстояния

    в очи несънуващи

    без мисъл

    без корен"

    Много ми хареса, много!

  • ах,мис Вход
    безсрамно изненадваща сте
    в мостове от топлина
    несъвместими
    като смените пълнителя
    непременно
    ще завитаят струни виолетки
    във въздуха
    без корен
    без очи
    посипани с мъгла спомени
    ах,оставете очакванията,мис
    розите никога не са в повече
    вие сте просто прекрасна
    ........
    винаги може още
  • на плахия

    полъх

    лицемерно

    поливан

    с мъгла...............

    ..............

    Прочетох отново.............
    Харесах целия стих ,
    но се вкопчих .....- в това...
  • "и на топлото
    от слънцето
    се ражда
    животворния
    пулс
    на очакването"

    йесссссссс!

  • Уважаема миз Трайкова, успели сте да сътворите един от най-нелепите коментари, които съм чел някога( по-долният Ви), демонстрирайки отчайваща липса на познания по отношение на това какво точно е поезията( Както и жанр въобще!)!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....