11 окт. 2025 г., 20:03

Отвъд тишината

157 7 2

 

Отвъд тишината
остава смисълът
на непотърсените думи,
на откраднатите докосвания…
Играта „Сега или никога“
не започна нито по mълнолуние,
нито по изгрев-слънце.
Кръгът не се затвори.
Нишката не се скъса.
Ти не ме пожела,
не ме и отблъсна…


На кръстопът съм –
пред мен е ров,
а зад гърба ми – стена.
Отляво – блато,
отдясно – океан.
За непорочните грешници
път няма. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ангел! За прочита, коментара на стихотворението и поставянето му в Любими!
  • За всеки е отреден път...ако не път то пътека ще се намери и така напред по пътеката трънлива наречена,живот!Поздрави за стиха!!!Бо!!!🌹

Отвъд сезоните 🇧🇬

Отвъд топлината
на отиващото си лято
остава споменът
за песъчинките по кожата ми,
за солената ми коса, ...
457 10 17

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...