Отвъд тишината
Отвъд тишината
остава смисълът
на непотърсените думи,
на откраднатите докосвания…
Играта „Сега или никога“
не започна нито по mълнолуние,
нито по изгрев-слънце.
Кръгът не се затвори.
Нишката не се скъса.
Ти не ме пожела,
не ме и отблъсна…
На кръстопът съм –
пред мен е ров,
а зад гърба ми – стена.
Отляво – блато,
отдясно – океан.
За непорочните грешници
път няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
