11 oct 2025, 20:03

Отвъд тишината

  Poesía
153 7 2

 

Отвъд тишината
остава смисълът
на непотърсените думи,
на откраднатите докосвания…
Играта „Сега или никога“
не започна нито по mълнолуние,
нито по изгрев-слънце.
Кръгът не се затвори.
Нишката не се скъса.
Ти не ме пожела,
не ме и отблъсна…


На кръстопът съм –
пред мен е ров,
а зад гърба ми – стена.
Отляво – блато,
отдясно – океан.
За непорочните грешници
път няма. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ангел! За прочита, коментара на стихотворението и поставянето му в Любими!
  • За всеки е отреден път...ако не път то пътека ще се намери и така напред по пътеката трънлива наречена,живот!Поздрави за стиха!!!Бо!!!🌹

Отвъд сезоните 🇧🇬

Отвъд топлината
на отиващото си лято
остава споменът
за песъчинките по кожата ми,
за солената ми коса, ...
453 10 17

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...