Отвъд тишината
остава смисълът
на непотърсените думи,
на откраднатите докосвания…
Играта „Сега или никога“
не започна нито по mълнолуние,
нито по изгрев-слънце.
Кръгът не се затвори.
Нишката не се скъса.
Ти не ме пожела,
не ме и отблъсна…
На кръстопът съм –
пред мен е ров,
а зад гърба ми – стена.
Отляво – блато,
отдясно – океан.
За непорочните грешници
път няма.
© Bo Boteva All rights reserved. ✍️ No AI Used
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
