15 нояб. 2024 г., 23:36

Отведи ме там

499 0 0

Отведи ме там, където усещам само лекия полъх на вятъра

и зелените косъмчета, гъделичкащи краката ми,

където слънцето грее само за мен

и ме топли с протегнатите си нежни лъчи,

където съм сама, но не се чувствам самотна,

където тревогите ми са нищо повече от прашинки,

носени от вятъра,

където времето е спряло,

чакайки ме търпеливо да го хвана за ръка,

а всяка моя мисъл изписва усмивка на лицето ми -

за първи път така искрена, така безгрижна.

Тук сълзите са ми непознати.

Тук се чува само моят глас. 

Отведи ме там, където небесната покривка обгръща само мен,

пазейки ме от отровата на миналото,

където водите ме уверяват в красотата ми, щом погледна в тях,

където листата по дърветата ръкопляскат шумно, щом запея.

Тук щастието върви към мен, а не аз подир него.

Тук бъдещето е мой приятел, готов да сбъдне всяко мое желание. 

Но нима бих искала повече? 

Да намеря това място е единственият ми копнеж.

Мястото, което отново ще ме накара да се чувствам като дете. 

Дали е тук на земята, или се рее някъде високо в облаците,

аз чувам шепота на своето име. 

Отведи ме там, за да си върна това, което изгубих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Адрианова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...