Отведи ме там, където усещам само лекия полъх на вятъра

и зелените косъмчета, гъделичкащи краката ми,

където слънцето грее само за мен

и ме топли с протегнатите си нежни лъчи,

където съм сама, но не се чувствам самотна,

където тревогите ми са нищо повече от прашинки,

носени от вятъра,

където времето е спряло,

чакайки ме търпеливо да го хвана за ръка,

а всяка моя мисъл изписва усмивка на лицето ми -

за първи път така искрена, така безгрижна.

Тук сълзите са ми непознати.

Тук се чува само моят глас. 

Отведи ме там, където небесната покривка обгръща само мен,

пазейки ме от отровата на миналото,

където водите ме уверяват в красотата ми, щом погледна в тях,

където листата по дърветата ръкопляскат шумно, щом запея.

Тук щастието върви към мен, а не аз подир него.

Тук бъдещето е мой приятел, готов да сбъдне всяко мое желание. 

Но нима бих искала повече? 

Да намеря това място е единственият ми копнеж.

Мястото, което отново ще ме накара да се чувствам като дете. 

Дали е тук на земята, или се рее някъде високо в облаците,

аз чувам шепота на своето име. 

Отведи ме там, за да си върна това, което изгубих.