2 апр. 2022 г., 08:48

Отворен финал

863 1 2

Заслужена почивка ​​​​

или просторна самота?

Престорената усмивка  

признак ли е на тъга?

 

Разходка без причина

или бягство от дома?

Маската свалена, 

но под нея две лица. 

 

Натрупана умора 

или пълно отчаяние? 

Начин на живот 

или моментно състояние? 

 

Взираш се в мрака, 

но не виждаш светлина. 

Оглеждаш се в тълпата, 

но няма познати лица.

 

Общителен си, 

но всъщност крайно затворен. 

Уж прочетена книга, 

но финалът ѝ отворен... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© К. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...