22 янв. 2013 г., 21:46

Отворете очи

1K 0 6

 

 

Има много звезди на небето,

всяка има си своя съдба,

да се слее в едно със морето,

а пък то да ú пее в нощта.

 

Слънчо също приятел си има,

някой вечно замръзнал човек,

който пише за него във рима

с име странно на тъжен поет.

 

Има също другарче и буря,

с вятър правят букет от листа

и играят какво ще изгубя,

много стара и смешна игра.

 

Само мъдрите никой не иска,

че обичат да слагат врати

на природата, толкова чиста,

без да знаят, че тъй са сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах, особено края с фирософски заряд!Поздравление!
    Привет от мен!
  • Точно такъв тип произведения ми допадат най-много. Игра на думи, скрити значения, омагьосаният кръг: природа-човек, с нещо толкова очевидно за финал, но винаги гледано със "затворени очи". Благодаря ти!
  • Хареса ми!
  • Замислих се над финала...
  • Хареса ми! Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...