Има много звезди на небето,
всяка има си своя съдба,
да се слее в едно със морето,
а пък то да ú пее в нощта.
Слънчо също приятел си има,
някой вечно замръзнал човек,
който пише за него във рима
с име странно на тъжен поет.
Има също другарче и буря,
с вятър правят букет от листа
и играят какво ще изгубя,
много стара и смешна игра.
Само мъдрите никой не иска,
че обичат да слагат врати
на природата, толкова чиста,
без да знаят, че тъй са сами.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
