Има много звезди на небето,
всяка има си своя съдба,
да се слее в едно със морето,
а пък то да ú пее в нощта.
Слънчо също приятел си има,
някой вечно замръзнал човек,
който пише за него във рима
с име странно на тъжен поет.
Има също другарче и буря,
с вятър правят букет от листа
и играят какво ще изгубя,
много стара и смешна игра.
Само мъдрите никой не иска,
че обичат да слагат врати
на природата, толкова чиста,
без да знаят, че тъй са сами.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
