Отворѝ се, сърце...
Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната,
над звезди и човешки селѐния.
Предложѝ на душата низвергната
за тъгата: любов, въжделения...
Ти свали като в приказка свършена
на мечтаната фея пантофите...
Днес за нея съм дума прекършена,
но се лея ритмичен по строфите.
Изгонѝ страховете от дните ми...
Нека прах ги покрие по стъмване!
Да изтрие следите, сълзите ми...
Отвори се, сърце! На разсъмване...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
