Отворѝ се, сърце...
Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната,
над звезди и човешки селѐния.
Предложѝ на душата низвергната
за тъгата: любов, въжделения...
Ти свали като в приказка свършена
на мечтаната фея пантофите...
Днес за нея съм дума прекършена,
но се лея ритмичен по строфите.
Изгонѝ страховете от дните ми...
Нека прах ги покрие по стъмване!
Да изтрие следите, сълзите ми...
Отвори се, сърце! На разсъмване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
