Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
27 окт. 2013 г., 15:02  

Отвъд 

  Поэзия
851 0 15

 

Когато радостта ми замълчи,

от тихото се раждат акварели.

В началото по нищо не личи,

че стихове към мене са поели.

 

Ще пукне сричка, после – тишина.

И аз си мисля, че ми се е счуло.

А всъщност съм в средата на една

огромна, благодатна молекула.

 

И почвам със Алисини очи

по приказните знаци да гадая.

В мълчанието нищо не стърчи,

не стреля по идеята за Рая.

 

Разбирам, че съм някъде отвъд

във люлката на мека безтегловност.

Където и да тръгна, ще е път.

Каквото и да видя, ще е Господ.

 

Отвъд бъбривостта на радостта,

отвъд неравноделните вълнения,

светицата ме чака. Близостта

на взора ù е повик за смирение.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??