Когато радостта ми замълчи,
от тихото се раждат акварели.
В началото по нищо не личи,
че стихове към мене са поели.
Ще пукне сричка, после – тишина.
И аз си мисля, че ми се е счуло.
А всъщност съм в средата на една
огромна, благодатна молекула.
И почвам със Алисини очи
по приказните знаци да гадая.
В мълчанието нищо не стърчи,
не стреля по идеята за Рая. ...