10 дек. 2008 г., 13:36

Отвъд

Поэзия

1.7K 0 11

Изгуби ме.В един страшен мигпрескочих границатаи вече съм отвъд.Излишно дълго носих раницатаот фалш, лъжи и скръб.Не виждаш слънцето,очите ти са слепи.А аз ти се усмихвам от отвъдното,но вече съм далеч от теб.И само вечер ще почуквампо прозореца ти тих.Ще ме усетиш катотопъл пукотв душата на отронен лист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Дарина_Колева (Даринка Колева)

Много съм впечатлена! Образно си представих как си над всичко, недосегаема, възвишена, пълна единствено с топлина!

2009-02-04T13:00:50+02:00
gmateva (Галина Матева)

Много е хубаво, макар и ужасно тъжно!

2009-01-25T23:20:50+02:00
Тот (Тони Лунгарска)

Първо прочетох Вали и мислех да го коментирам, но след Отвъд виждам, че сама си отговорила на въпроса : Какво е края? Благодаря за стилния, силен стих!

2009-01-24T12:10:46+02:00
movement (Мартина Димова)

Харесах проникновения стих,харесвам и хората,посмяли да прекрачат в отвъдното!Добре дошли обратно с новата си мъдрост!

2009-01-08T15:18:32+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Има нещо символично във виртуалната
ни среща тази вечер.Майка ми се казваше Мария.
Единствено тя ме наричаше Вали и е вече отвъд.
Твоят стих ми порзвуча като послание от нея.
Извини ме за нестандартния коментар,но още треперя.

2008-12-10T23:50:19+02:00