Отвъд

10.12.2008 г., 13:36 ч.

Поезия

1483 0 11

Изгуби ме.
В един страшен миг
прескочих границата
и вече съм отвъд.
Излишно дълго носих раницата
от фалш, лъжи и скръб.
Не виждаш слънцето,
очите ти са слепи.
А аз ти се усмихвам от отвъдното,
но вече съм далеч от теб.
И само вечер ще почуквам
по прозореца ти тих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отвъд

Искате да прочетете повече?

Предложения