Oct 21, 2009, 12:52 AM

Отвъд болката

  Poetry » Other
1.8K 0 9

Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му
се сбръчкаха от сивото на дните...
Настъпи хаос - красотата стана грозна,
а грозното - тотем на нищетата.
Опиянен от дневната си доза болка,
човекът изкрещя и дръпна спусъка...
Животът тихичко се свлече във краката му,
огледа се във празния му поглед,
издиша два пъти и вече не помръдна.

... А някъде се раждаше усмивка.
Изплака тишината... И се съмна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Кайтазова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново благодаря! Красив ден на всички!
  • Добре дошла и от мен и попътен вятър!
  • Привет Катерина. Радвам се, че си тук. Казвала съм ти, имаш прекрасни стихове. Ако не знаеш, да знаеш. Чета ги всеки ден в блога ти. Бъди смела и ги публикувай тук. Даже мисля, че са един цикъл от твоят живот. Следва стихосбирка. Нека да ги четат повече хора. Твоите стихове ми спасиха душата. Навярно има и други ранени души. Дай им твоите стихове. Повярвай ми. Те са им нужни, за да продължат да живеят...
  • Обещаващо начало!
  • ... А някъде се раждаше усмивка.
    Изплака тишината... И се съмна.
    Приветствам новото ти "раждане"...

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...