Kat13 (Катерина Кайтазова)
7 4
21.10.2009 г., 0:52 ч.

Отвъд болката 

  Поезия » Друга
1320 0 9

Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му
се сбръчкаха от сивото на дните...
Настъпи хаос - красотата стана грозна,
а грозното - тотем на нищетата.
Опиянен от дневната си доза болка,
човекът изкрещя и дръпна спусъка...
Животът тихичко се свлече във краката му,
огледа се във празния му поглед,
издиша два пъти и вече не помръдна.

... А някъде се раждаше усмивка.
Изплака тишината... И се съмна.

© Катерина Кайтазова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново благодаря! Красив ден на всички!
  • Добре дошла и от мен и попътен вятър!
  • Привет Катерина. Радвам се, че си тук. Казвала съм ти, имаш прекрасни стихове. Ако не знаеш, да знаеш. Чета ги всеки ден в блога ти. Бъди смела и ги публикувай тук. Даже мисля, че са един цикъл от твоят живот. Следва стихосбирка. Нека да ги четат повече хора. Твоите стихове ми спасиха душата. Навярно има и други ранени души. Дай им твоите стихове. Повярвай ми. Те са им нужни, за да продължат да живеят...
  • Обещаващо начало!
  • ... А някъде се раждаше усмивка.
    Изплака тишината... И се съмна.
    Приветствам новото ти "раждане"...
  • Добре дошла, Катерина!
    Хубаво пишеш!
    Събудила си тишината! С усмивка!
  • Отразяваш болката и отчаянието и събуждаш надеждата, със една усмивка.
    Хубаво е ! Пздрав!
  • Благодаря!Добре заварили.
    Мима Йорданова е "виновна" да съм тук.Отново благодаря!
  • добре си дошла, момиче! много!
Предложения
: ??:??