23 окт. 2007 г., 19:49
Вървях....
Без посока, просто напред.
Отново сведен ка колене
от безмилостната реалност,
че няма нищо, за което
си струва да съм тук.
Умолявах те... но дори
и ти не ми подаде ръка.
В цялото това безмислено време
посветено на теб се борех.
Никой не ми каза, че ще бъде лесно.
Знаех цената преди да я платя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация