23.10.2007 г., 19:49

Отвъд чертата

698 0 3
Вървях....
Без посока, просто напред.
Отново сведен ка колене
от безмилостната реалност,
че няма нищо, за което
си струва да съм тук.
Умолявах те... но дори
и ти не ми подаде ръка.
В цялото това безмислено време
посветено на теб се борех.
Никой не ми каза, че ще бъде лесно.
Знаех цената преди да я платя.
И всичко беше за теб,
а ти дори не го разбра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз Благодаря за коментарите, развам се, че не всички са ми лепнали бан.
  • Това съм го преживяла. Не знам дали, това те интересува, но харесвам поезия в която мога да позная себе си.
  • КОФТИ ДАВАЙ НАПРЕД

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...