Oct 23, 2007, 7:49 PM

Отвъд чертата

  Poetry
702 0 3
Вървях....
Без посока, просто напред.
Отново сведен ка колене
от безмилостната реалност,
че няма нищо, за което
си струва да съм тук.
Умолявах те... но дори
и ти не ми подаде ръка.
В цялото това безмислено време
посветено на теб се борех.
Никой не ми каза, че ще бъде лесно.
Знаех цената преди да я платя.
И всичко беше за теб,
а ти дори не го разбра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз Благодаря за коментарите, развам се, че не всички са ми лепнали бан.
  • Това съм го преживяла. Не знам дали, това те интересува, но харесвам поезия в която мога да позная себе си.
  • КОФТИ ДАВАЙ НАПРЕД

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...