24 февр. 2020 г., 23:13

Отвъд думите

800 2 3

Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.

Как описва се с прости слова най-великото знание!?
И над тях, и над термини сложни струят светлини.
Ни за Бог и любов, ни за дълг проговарят избраните,
отвъд думите някъде, древно послание спи.

Как описва се то - непознатото, странно усещане,
че летим и пропадаме, всичко сме, нищо не сме
и през бездни и пътища, сякаш съседи, се срещаме,
там, където отива се трудно, но всеки расте.

Отвъд думите някъде, свят с чудни истини чака ни,
зареден е с покой, омагьосан от сила добра
и в усмивка превръщат се всички сълзи неизплакани,
и се връщаме чисти. В своя път и на тази земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много "мое" усещане!
  • Думите са като времето -
    никога не са достатъчни
    за основното, съществено,
    за да има разбирателство...
  • Някои познания спят дълбоко в самите хора и само трябва да бъдат отключени. Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...