24.02.2020 г., 23:13

Отвъд думите

795 2 3

Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.

Как описва се с прости слова най-великото знание!?
И над тях, и над термини сложни струят светлини.
Ни за Бог и любов, ни за дълг проговарят избраните,
отвъд думите някъде, древно послание спи.

Как описва се то - непознатото, странно усещане,
че летим и пропадаме, всичко сме, нищо не сме
и през бездни и пътища, сякаш съседи, се срещаме,
там, където отива се трудно, но всеки расте.

Отвъд думите някъде, свят с чудни истини чака ни,
зареден е с покой, омагьосан от сила добра
и в усмивка превръщат се всички сълзи неизплакани,
и се връщаме чисти. В своя път и на тази земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много "мое" усещане!
  • Думите са като времето -
    никога не са достатъчни
    за основното, съществено,
    за да има разбирателство...
  • Някои познания спят дълбоко в самите хора и само трябва да бъдат отключени. Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...