24.02.2020 г., 23:13

Отвъд думите

797 2 3

Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.

Как описва се с прости слова най-великото знание!?
И над тях, и над термини сложни струят светлини.
Ни за Бог и любов, ни за дълг проговарят избраните,
отвъд думите някъде, древно послание спи.

Как описва се то - непознатото, странно усещане,
че летим и пропадаме, всичко сме, нищо не сме
и през бездни и пътища, сякаш съседи, се срещаме,
там, където отива се трудно, но всеки расте.

Отвъд думите някъде, свят с чудни истини чака ни,
зареден е с покой, омагьосан от сила добра
и в усмивка превръщат се всички сълзи неизплакани,
и се връщаме чисти. В своя път и на тази земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много "мое" усещане!
  • Думите са като времето -
    никога не са достатъчни
    за основното, съществено,
    за да има разбирателство...
  • Някои познания спят дълбоко в самите хора и само трябва да бъдат отключени. Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...