Отвъд хоризонта

27 мая 2020 г., 10:26

Поэзия » Любовная

574 0 0

Разсичам думи, мисли, чувства…
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…

С теб волно и дръзко препускаме
да кажем „Здравей!” на една мечта.
Господи, нима това не съм аз –
а птица в тяло на жена…

© Павлина Петрова

Отвъд хоризонта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения