Отвъд хоризонта

May 27, 2020, 10:26 AM

Poetry » Love

467 0 0

Разсичам думи, мисли, чувства…
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…

С теб волно и дръзко препускаме
да кажем „Здравей!” на една мечта.
Господи, нима това не съм аз –
а птица в тяло на жена…

© Павлина Петрова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Отвъд хоризонта

Свързани произведения

Comments

Random works