Отвъд крепостта
Не ме намирай, искам да се губя –
сред хора, сред морета, сред поля,
сред сънища и няма да се будя,
щом няма път пред мен да се спася.
Не ме догонвай, трябва да избягам –
от думи, от мъглите, от вина,
че до лъжа не мога да си лягам
и скитам сам със своята съдба.
Не ме заключвай, трябва да съм волен –
сред песни, сред каньони, сред мечти.
Кажи ми, как да бъда пак затворен,
щом тясното душата ми мори?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
