Не ме намирай, искам да се губя –
сред хора, сред морета, сред поля,
сред сънища и няма да се будя,
щом няма път пред мен да се спася.
Не ме догонвай, трябва да избягам –
от думи, от мъглите, от вина,
че до лъжа не мога да си лягам
и скитам сам със своята съдба.
Не ме заключвай, трябва да съм волен –
сред песни, сред каньони, сред мечти.
Кажи ми, как да бъда пак затворен,
щом тясното душата ми мори?
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
