Mar 3, 2018, 9:16 PM

Отвъд крепостта 

  Poetry » Love, Landscape, Other
461 1 7

Не ме намирай, искам да се губя –

сред хора, сред морета, сред поля,

сред сънища и няма да се будя,

щом няма път пред мен да се спася.

 

Не ме догонвай, трябва да избягам –

от думи, от мъглите, от вина,

че до лъжа не мога да си лягам

и скитам сам със своята съдба.

 

Не ме заключвай, трябва да съм волен –

сред песни, сред каньони, сред мечти.

Кажи ми, как да бъда пак затворен,

щом тясното душата ми мори?

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??