Отвъд кристалните води на времето...

6 мая 2018 г., 13:58

Поэзия

875 2 3

Отвъд кристалните води на времето

младежките ни образи трептят –

далечни, мамещи, недостижими...

Не можем да се върнем пак на онзи бряг.

Едничкото, което ни остава,

е да се взираме назад,

през блясъка им заслепяващ,

в отминалите пролети с дъха на мед,

в рояка сенки отлетели,

а дивният камбанен звън на младостта

ще възкресява

надеждите ни дъгоцветни,

копнежите и смелостта...

И още много пролети ще лумват под небето,

миражи нови ще ни мамят и зоват,

ще светят изумрудени пътеки,

повели ни през слънце и мъгли

към други брегове,

към блянове прозирни –

додето, светло помъдрели,

в сърцето приютим с любов,

в едно събрани,

частиците от себе си,

по пътя разпиляни.

И нашите усмивки млади

през времето ще ни следят,

стопили земните прегради,

ще ни пречистват и ще бдят.