Отвъд кристалните води на времето
младежките ни образи трептят –
далечни, мамещи, недостижими...
Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
Едничкото, което ни остава,
е да се взираме назад,
през блясъка им заслепяващ,
в отминалите пролети с дъха на мед,
в рояка сенки отлетели,
а дивният камбанен звън на младостта
ще възкресява
надеждите ни дъгоцветни, ...