Отвъд кристалните води на времето...
Отвъд кристалните води на времето
младежките ни образи трептят –
далечни, мамещи, недостижими...
Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
Едничкото, което ни остава,
е да се взираме назад,
през блясъка им заслепяващ,
в отминалите пролети с дъха на мед,
в рояка сенки отлетели,
а дивният камбанен звън на младостта
ще възкресява
надеждите ни дъгоцветни,
копнежите и смелостта...
И още много пролети ще лумват под небето,
миражи нови ще ни мамят и зоват,
ще светят изумрудени пътеки,
повели ни през слънце и мъгли
към други брегове,
към блянове прозирни –
додето, светло помъдрели,
в сърцето приютим с любов,
в едно събрани,
частиците от себе си,
по пътя разпиляни.
И нашите усмивки млади
през времето ще ни следят,
стопили земните прегради,
ще ни пречистват и ще бдят.
© Мима Иванова All rights reserved.
