22 сент. 2008 г., 09:52

отвъд онова...

1.4K 0 5

Мразя да те виждам всеки ден, знаейки,

че мислиш за нея, а не за мен...
Мразя всеки път, когато те докосна,

било то неволно или защото ми се искаше...
Мразя в погледа ти да усещам нея...
Мразя всичко, което изпитвам към теб,

защото аз не мога да те забравя... още... (!)
Мразя начина, по който ме отминаваш - 

само с кратък, почти неуловим поздрав... (но, дали!?)
Мразя моментите, които прекарвахме заедно

(защото и те си отидоха... заедно с чувствата ти към мен.)
Мразя деня, в който те срещнах...
Мразя всяка вечер, всяка безсънна нощ,

когато ти си в главата ми, в сърцето... (!?)
Мразя теб... мразя и себе си (!)...
Мразя те!!!...  Защото те обичам...

 


(Посветено на всички, които някога са били предавани...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тедитууу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....