Отвъд времето

6 янв. 2011 г., 19:55

Поэзия » Философская

643 0 0

Трупам спомени,
в раница, зашита за гърба.
И всеки почва с "мен и..."
побутва в капчица сълза.
Понася се и свлича
картини от преди света
и виждам как обича
лицето ми преди тъга.
И днес се спирам,
пак убивам с нож света.
Студения му труп побирам
в миг, забравил суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отвъд времето

Искате да прочетете повече?

Предложения