6 ene 2011, 19:55

Отвъд времето 

  Poesía » Filosófica
604 0 0

Трупам спомени,

в раница, зашита за гърба.

И всеки почва с "мен и..."

побутва в капчица сълза.

 

Понася се и свлича

картини от преди света

и виждам как обича

лицето ми преди тъга.

 

И днес се спирам,

пак убивам с нож света.

Студения му труп побирам

в миг, забравил суета.

 

 

© Владимир Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??