Трупам спомени,
в раница, зашита за гърба.
И всеки почва с "мен и..."
побутва в капчица сълза.
Понася се и свлича
картини от преди света
и виждам как обича
лицето ми преди тъга.
И днес се спирам,
пак убивам с нож света.
Студения му труп побирам
в миг, забравил суета.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Маринов Todos los derechos reservados
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
