6.01.2011 г., 19:55 ч.

Отвъд времето 

  Поезия » Философска
533 0 0

Трупам спомени,

в раница, зашита за гърба.

И всеки почва с "мен и..."

побутва в капчица сълза.

 

Понася се и свлича

картини от преди света

и виждам как обича

лицето ми преди тъга.

 

И днес се спирам,

пак убивам с нож света.

Студения му труп побирам

в миг, забравил суета.

 

 

© Владимир Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??