SpaRkLe (Владимир Маринов)
2 1
Jan 6, 2011, 7:55 PM

Отвъд времето 

  Poetry » Phylosophy
642 0 0
Трупам спомени,
в раница, зашита за гърба.
И всеки почва с "мен и..."
побутва в капчица сълза.
Понася се и свлича
картини от преди света
и виждам как обича
лицето ми преди тъга.
И днес се спирам,
пак убивам с нож света.
Студения му труп побирам
в миг, забравил суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Маринов All rights reserved.

Random works
: ??:??