Оуу
Доминиран от хорската... радост,
не мога повече да стоя срещу нея.
Тя продължи сама напред по пътя,
а аз съм тук и още дълго копнея.
Всичко се размина като на кино -
след тежкия дъжд идва самата раздяла.
Но сега сам се чудя как да премина,
без да мисля тя какво е избрала.
Чувстваш се като детрониран крал -
жив, но оставен самотен делече,
иска ти се тогава да бе разбрал,
но сега тя те е напуснала вече...
Оуу!
Каква красива любовна история!
Никога ли не бях очаквал...
... този печален финал!
Оуу!
Добрите печелят само на теория,
а принцесата избира този...
... квартален шут за крал!
Предопределен да не съзира лъжците,
аз се отказах вече да и подавам ръка.
Лошите неща се случват на добрите
и не искам повече да я виждам така.
Аз сякаш не повярвах в добрия край,
което започва хубаво - гадно завършва,
което те дразни - се превръща в рай
и красавицата в тиква накрая се превръща.
Оуу!
Каква красива любовна история!
Никога ли не бях очаквал...
... този печален финал!
Оуу!
Добрите печелят само на теория,
а принцесата избира този...
... квартален шут за крал!
Чувстваш се като детрониран крал -
жив, но оставен самотен делече,
иска ти се тогава да бе разбрал,
но сега тя те е напуснала вече...
Колко бързо се променят нещата -
сякаш за няколко мига го няма Страха.
И когато искрите докоснат тъмнината,
виждаш стъпките си - те вече са Път.
Оуу!
Става ли ви гадно, става ли ви зле
от тази, неразказвана преди история?
Или търсите в себе си контра-пример?
За какво? Ще се почувствам по-добре,
ако за кратко бе грешна тази теория.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены