Озадачаващо

Не ми е както вчера

И не е същото дори

Не ме и пали даже

Искрата точно да угасне 

А аз какво да кажа 

Поех си дъх

Погледнах бързо през мъглата 

И ето, появи се

Донесе ми слънца 

И стари разкази от стари времена 

Чувствам сякаш го познавам 

Не беше днешното ми аз

Но знаехме се от отдавна

И нито аз съм негова 

Нито той на нея е

Любов ли е? А името му как е? 

Отговорите ми много са далече

И не са от този свят

Но всъщност просто е 

Като по пости 

Постна супа за закуска

Две сини сливи за десерт 

До утре трябва да го пусна 

Това живот било

А не концерт