10.01.2020 г., 23:57 ч.  

Озадачаващо 

  Поезия » Любовна
828 0 0

Не ми е както вчера

И не е същото дори

Не ме и пали даже

Искрата точно да угасне 

А аз какво да кажа 

Поех си дъх

Погледнах бързо през мъглата 

И ето, появи се

Донесе ми слънца 

И стари разкази от стари времена 

Чувствам сякаш го познавам 

Не беше днешното ми аз

Но знаехме се от отдавна

И нито аз съм негова 

Нито той на нея е

Любов ли е? А името му как е? 

Отговорите ми много са далече

И не са от този свят

Но всъщност просто е 

Като по пости 

Постна супа за закуска

Две сини сливи за десерт 

До утре трябва да го пусна 

Това живот било

А не концерт 

© Любов Никифорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...
  • Тази щедрост не ми я хвалете дето сутрин раздава блага – от трохи на среднощни банкети и очаква покл...
  • Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...

Още произведения »