Озадачаващо
1.2K
0
0
Не ми е както вчера
И не е същото дори
Не ме и пали даже
Искрата точно да угасне
А аз какво да кажа
Поех си дъх
Погледнах бързо през мъглата
И ето, появи се
Донесе ми слънца
И стари разкази от стари времена
Чувствам сякаш го познавам
Не беше днешното ми аз
Но знаехме се от отдавна
И нито аз съм негова
Нито той на нея е
Любов ли е? А името му как е?
Отговорите ми много са далече
И не са от този свят
Но всъщност просто е
Като по пости
Постна супа за закуска
Две сини сливи за десерт
До утре трябва да го пусна
Това живот било
А не концерт
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
