Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –
до поредната пак клевета.
Ти не можеш да бъдеш приятел,
нито можеш да бъдеш щастлив.
Твоят път преминава над блато,
а след него навлиза в бодли.
Аз не искам такова присъствие.
И решение в мене расте:
като есенен лист се откъсвам
и със вятъра бягам от теб.