Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –
до поредната пак клевета.
Ти не можеш да бъдеш приятел,
нито можеш да бъдеш щастлив.
Твоят път преминава над блато,
а след него навлиза в бодли.
Аз не искам такова присъствие.
И решение в мене расте:
като есенен лист се откъсвам
и със вятъра бягам от теб.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
