Mar 26, 2008, 8:03 AM  

Като есенен лист

  Poetry
1K 0 20

Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –
до поредната пак клевета.

Ти не можеш да бъдеш приятел,
нито можеш да бъдеш щастлив.
Твоят път преминава над блато,
а след него навлиза в бодли.

Аз не искам такова присъствие.
И решение в мене расте:
като есенен лист се откъсвам
и със вятъра бягам от теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинската любов не трябва да остарява с времето!
    Така че и след сто и след двеста
    пак ще си неговото момиче,
    а той твоето момче!

    Прекрасен стих!
  • И в този, и в следващия век ще те чете човек, защото пишеш за любовта като вълшебница! С обич!
  • Благодаря ви, Маги и Вилдан.
    А ти, Павлина, отиваш още по-далеч от мен с твоя стих.
    Обичайте се и в някой друг живот и бъдете щастливи.
    Благодаря ти отново за специалното внимание!
  • Много красива...бисерна поезия!
    с много обич, Елица.
  • Какви ти 100 години!ЕОНИ ЩЕ БЪДЕТЕ!!!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...