17 июл. 2012 г., 12:59

П.Ф.

948 0 0

Пинк Флойд
и малка стая,
целуваща безкрая...
с цветовете на дъгата.
В разцвета на
                     тъгата...
Щастливата тъга –
под бодливата
усмихната
дъга
                     на тишината...

***

А после мрак
и после – пак
блести
болезнено
и стене
                     във недрата
на деня –
студен и жарък като
камък,
като на блудница
                     бедрата...  
            
***

Подир: щрак!
И тя долита,
пръсти вплита във плътта,
пропита
от неонова роса.
Тя –
                     светлината на нощта!
Бледа,
слаба,
тиха,
но по своему  –
                     богата...




16.07.2012

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветозар Цаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...