П.Ф.

Пинк Флойд
и малка стая,
целуваща безкрая...
с цветовете на дъгата.
В разцвета на
                     тъгата...
Щастливата тъга –
под бодливата
усмихната
дъга
                     на тишината...

***

А после мрак
и после – пак
блести
болезнено
и стене
                     във недрата
на деня –
студен и жарък като
камък,
като на блудница
                     бедрата...  
            
***

Подир: щрак!
И тя долита,
пръсти вплита във плътта,
пропита
от неонова роса.
Тя –
                     светлината на нощта!
Бледа,
слаба,
тиха,
но по своему  –
                     богата...